заместник-посланик
[zɐˈmɛstnik posˈɫanik]
- Ударение
- заме'стник-посла'ник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-мест-ник-пос-ла-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заместник-посланици
Как се пише заместник-посланик
Грешни изписвания: заместник посланик, замесник-посланик, зъместник-посланик, заместнйк-посланик, заместник-пусланик, заместник-послъник, заместник-посланйк
Сложни съществителни имена, при които първата част е титла или звание (като заместник, кандидат), а втората пояснява първата, се пишат полуслято (с тире).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:място + послание
Съчетание от две съществителни. 'Заместник' (този, който заема мястото на някого, от корена 'място') и 'посланик' (висш дипломат, от старобългарски 'посълати' - изпращам).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
