Dumite-BG – онлайн речник за българския език

занаятчия

[zɐnɐjɐtˈt͡ʃijɐ]

занаятчия значение:

Какво е занаятчия? Човек, който владее и упражнява определен занаят; майстор, който изработва изделия ръчно или с прости инструменти.

1. (професии) Човек, който владее и упражнява определен занаят; майстор, който изработва изделия ръчно или с прости инструменти.
Ударение
занаятчи'я
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-на-ят-чи-я
Род
мъжки
Мн. число
занаятчии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на занаятчия

(професии)
  • Той е потомствен занаятчия, занимаващ се с грънчарство.
  • Улицата на занаятчиите беше пълна с малки работилници.

Синоними на занаятчия

Как се пише занаятчия

Грешни изписвания: занаячия, занаятчйя, зънаятчия, занъятчия

Думата се пише с т пред наставката -чия.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:zanaat
Произлиза от „занаят“ (тур. *zanaat*, от араб. *san'at*) + турската наставка за професия *-чия*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дребен занаятчия
  • изкусен занаятчия

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.