запалка
[zɐˈpaɫkɐ]
запалка значение:
Какво е запалка? Малък джобен уред, работещ с газ, бензин или електричество, служещ за добиване на огън (най-често за палене на цигари).
1. (бит) Малък джобен уред, работещ с газ, бензин или електричество, служещ за добиване на огън (най-често за палене на цигари).
2. (техника/военно дело) Устройство или механизъм в двигатели, снаряди или мини, служещо за възпламеняване на горивото или взривното вещество.
- Ударение
- запа̀лка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-пал-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- запалки
Примери за използване на запалка
(бит)
- Той извади метална запалка и запали свещта.
- Газта в запалката беше свършила.
(техника/военно дело)
- Дефектна запалка предотврати взривяването на мината.
- Свещите са основна част от запалката на двигателя.
Синоними на запалка
Как се пише запалка
Грешни изписвания: зъпалка, запълка
Думата следва фонетичния принцип. Пише се със з (от представката за-) и а в корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:запаля
Образувана от глагола 'запаля' + наставка '-ка' за пособие/инструмент.
Употреба
Чести словосъчетания:
- газова запалка
- бензинова запалка
- електронна запалка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
