Dumite-BG – онлайн речник за българския език

запетая

[zɐpɛˈtajɐ]

запетая значение:

Какво е запетая? Писмен препинателен знак (,), който служи за отделяне на еднородни части в изречението или на прости изречения в състава на сложното.

1. (езикознание) Писмен препинателен знак (,), който служи за отделяне на еднородни части в изречението или на прости изречения в състава на сложното.
2. (математика) Знак, който отделя цялата част от дробната част на десетична дроб.
Ударение
запета̀я
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-пе-та-я
Род
женски
Мн. число
запетаи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на запетая

(езикознание)
  • Пред съюза 'че' обикновено се пише запетая.
(математика)
  • Числото пи е приблизително равно на 3 запетая 14.

Как се пише запетая

Грешни изписвания: запетаика, запета, зъпетая, запетъя

В множествено число формата е запетаи, а не 'запетай' (което е повелителна форма на глагол).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:запѧти
Произлиза от старобългарския глагол 'запѧти' (запирам, спъвам, закачам), отразяващо функцията на знака да 'спира' или накъсва потока на речта.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • летяща запетая
  • десетична запетая
Фразеологизми:
  • от точка и запетая
  • правя някого на мат и запетая

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.