запламтяване
[zɐplɐmˈtʲavɐnɛ]
запламтяване значение:
Какво е запламтяване? Процесът на започване на горене с пламък; възпламеняване.
1. (пряко) Процесът на започване на горене с пламък; възпламеняване.
2. (преносно) Внезапна поява на силна руменина по лицето вследствие на срам, вълнение или гняв.
3. (преносно) Силно и внезапно проявление на чувство или страст.
- Ударение
- запламтя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-плам-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- запламтявания
Примери за използване на запламтяване
(пряко)
- Внезапното запламтяване на сухите треви уплаши туристите.
- Запламтяването на огъня в камината стопли стаята.
(преносно)
- Тя усети горещо запламтяване по бузите си след комплимента.
(преносно)
- Запламтяването на старата вражда беше неизбежно.
Синоними на запламтяване
Антоними на запламтяване
Как се пише запламтяване
Грешни изписвания: запламтяуване, запламтявъне, зъпламтяване, заплъмтяване
Думата се пише с 'я' в корена (променливо 'я'), тъй като е пред мека сричка в глаголната основа, но в съществителното следва правилото на морфологичния строеж.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пламъ
Произлиза от корена 'плам' (пламък), наследен от праславянската форма *polmę. Формирано е като отглаголно съществително от глагола 'запламтя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- внезапно запламтяване
- запламтяване на лицето
- запламтяване на пожар
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
