заповядване
[zapɔˈvʲadvanɛ]
заповядване значение:
Какво е заповядване? Действието по издаване на заповед или нареждане; разпореждане някой да извърши нещо.
1. (пряко) Действието по издаване на заповед или нареждане; разпореждане някой да извърши нещо.
- Ударение
- заповя̀дване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-по-вяд-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заповядвания
Примери за използване на заповядване
(пряко)
- Тонът му на заповядване дразнеше всички служители.
- Това не беше молба, а чисто заповядване.
Синоними на заповядване
Антоними на заповядване
Как се пише заповядване
Грешни изписвания: заповеждане, зъповядване, запувядване, заповядвъне
Пише се с 'я' в корена при несвършен вид на глагола (заповядвам), за разлика от 'е' при свършен вид (заповедам - остаряло/диалектно) или съществителното 'заповед'. Тук действа правилото за променливото 'я'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заповѣдати
Отглаголно съществително от 'заповядвам', произлизащо от старобългарския корен за 'повелявам', 'нареждам'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
