запокитване
[zɐpoˈkitvɐnɛ]
запокитване значение:
Какво е запокитване? Действието по силно, рязко и често небрежно хвърляне или запращане на предмет надалеч или на произволно място.
1. (пряко) Действието по силно, рязко и често небрежно хвърляне или запращане на предмет надалеч или на произволно място.
2. (преносно) Изоставяне или захвърляне на някого или нещо на произвола на съдбата.
- Ударение
- запокѝтване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-по-кит-ва-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- запокитвания
Примери за използване на запокитване
(пряко)
- В яда си той извърши запокитване на телефона в стената.
- След запокитването на топката в съседния двор, играта приключи.
(преносно)
- Това беше равносилно на запокитване на кариерата му в глуха линия.
Синоними на запокитване
Как се пише запокитване
Грешни изписвания: запокетване, зъпокитване, запукитване, запокйтване, запокитвъне
Пише се с и в корена -кит-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:китя
От глагола 'запокитя/запокитвам'. Сродно с диалектното 'китя' (хвърлям) и 'накитя' (ударя). Вероятна връзка с идеята за хвърляне на китка (букет) или експресивен корен.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
