запопване
[zɐˈpɔpvɐnɛ]
запопване значение:
Какво е запопване? Ръкополагане на някого за свещеник (поп).
1. (религия) Ръкополагане на някого за свещеник (поп).
2. (преносно) Действието по ставане на свещеник, приемане на духовен сан.
- Ударение
- запо̀пване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-поп-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- запопвания
Примери за използване на запопване
(религия)
- Тържественото запопване на новия дякон събра цялото село в църквата.
(преносно)
- Запопването му беше неочаквано решение за семейството.
Синоними на запопване
Антоними на запопване
Как се пише запопване
Грешни изписвания: зъпопване, запупване, запопвъне
Пише се с о в корена (поп).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:поп
Образувано от съществителното 'поп' (свещеник) с префикс 'за-', наставка '-ва' и окончание за отглаголно съществително '-не'. Коренът е гръцки (papas).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
