запор
[zɐˈpɔr]
запор значение:
Какво е запор? Официална забрана, наложена от съдебен изпълнител или държавен орган, за разпореждане с движимо имущество, парични средства или вземания на длъжник.
1. (право) Официална забрана, наложена от съдебен изпълнител или държавен орган, за разпореждане с движимо имущество, парични средства или вземания на длъжник.
2. (техника) Приспособление или механизъм за запиране (затваряне, блокиране) на нещо.
- Ударение
- запо̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-пор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- запори
Примери за използване на запор
(право)
- Частният съдебен изпълнител наложи запор върху банковите сметки на фирмата.
- Колата е със запор и не може да бъде продадена.
(техника)
- Запорът на шлюза беше повреден от ръждата.
Синоними на запор
Антоними на запор
Как се пише запор
Грешни изписвания: зъпор, запур
Думата се пише с о в последната сричка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:запирам
Отглаголно съществително от 'запирам' (спирам, преграждам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- налагам запор
- вдигам запор
- запор на заплата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
