запофичвам
[zɐpoˈfit͡ʃvɐm]
- Ударение
- запофѝчвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-по-фич-вам
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- няма
- Мн. число
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- запофичвам се
- Видова двойка
- запофича
Как се пише запофичвам
Грешни изписвания: запуфичвам, зъпофичвам, заповичвам, запофйчвам, запофичвъм
Основната гласна в корена е 'о', въпреки че може да се произнася по-близко до 'у' в някои говори.
Етимология
Произход:Български (Диалектен/Жаргонен)
Оригинална дума:пофичвам / фуча
Експресивна дума с неясен произход, вероятно звукоподражателна (от 'пуф', 'фуч'), свързана с хвърляне със замах.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
