запофичване
[zɐpoˈfit͡ʃvɐnɛ]
запофичване значение:
Какво е запофичване? Действие на засилване и хвърляне (метване) на предмет някъде с пренебрежение или сила; или начало на такова действие.
1. (жаргон / разговорно) Действие на засилване и хвърляне (метване) на предмет някъде с пренебрежение или сила; или начало на такова действие.
- Ударение
- запофѝчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-по-фич-ва-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- запофичвания
Примери за използване на запофичване
(жаргон / разговорно)
- Ядосаното запофичване на чантата в ъгъла показа, че денят е бил лош.
Синоними на запофичване
Как се пише запофичване
Грешни изписвания: запуфичване, зъпофичване, заповичване, запофйчване, запофичвъне
Пише се с о в представката по-.
Етимология
Произход:Български (диалект/жаргон)
Оригинална дума:пофичвам
От глагола 'запофичвам' (инхоативна форма на 'пофичвам'). Вероятна звукоподражателна или експресивна етимология, свързана с рязко движение.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
