запрещаване
[zɐprɛʃˈtavɐnɛ]
запрещаване значение:
Какво е запрещаване? Запрещаване е действие, което се извършва от официална институция или орган, която ограничава или забранява нещо, например дейност, изявление, публикуване и т.н. В по-широк смисъл, запрещаване е и всеки акт на забрана или ограничаване на нещо, което се счита за вредно, опасно или нежелано.
1. Запрещаване е действие, което се извършва от официална институция или орган, която ограничава или забранява нещо, например дейност, изявление, публикуване и т.н. В по-широк смисъл, запрещаване е и всеки акт на забрана или ограничаване на нещо, което се счита за вредно, опасно или нежелано.
- Ударение
- запреща̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-пре-ща-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- запрещавания
Как се пише запрещаване
Грешни изписвания: запрештаване, запрештяване, зъпрещаване, запрещъване, запрещавъне
Думата се пише с щ, тъй като в корена се съдържа звукосъчетанието щ (от праславянското *tj). Изписването с шт е груба грешка.
Етимология
Произход:Църковнославянски
Оригинална дума:запретъ
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'запрещавам', който е производен на корена 'прет-' (пречка, забрана). Думата има архаичен или строго административен оттенък, свързан с руското влияние (запрещение) в юридическата и църковната лексика.
Употреба
Чести словосъчетания:
- запрещаване на достъп
- запрещаване на дейност
- строго запрещаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
