заприказване
[zɐpriˈkazvɐnɛ]
заприказване значение:
Какво е заприказване? Начало на разговор; започване на беседа с някого.
1. (комуникация) Начало на разговор; започване на беседа с някого.
2. (пряко) Увличане в разговор, водещо до забавяне или отвличане на вниманието.
- Ударение
- заприка̀зване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-при-каз-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на заприказване
(комуникация)
- След кратко заприказване стана ясно, че са от един и същи град.
(пряко)
- Това заприказване на вратата ме накара да закъснея за срещата.
Синоними на заприказване
Антоними на заприказване
Как се пише заприказване
Грешни изписвания: запреказване, зъприказване, запрйказване, заприкъзване, заприказвъне
Пише се с и (приказка) и з пред звучната в.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:заприказвам
Отглаголно съществително име от глагола 'заприказвам'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
