заприщя
[zɐpriˈʃtʲɐ]
- Ударение
- заприщя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-при-щя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- заприщвам
Как се пише заприщя
Грешни изписвания: запрещя, заприща, зъприщя, запрйщя
Думата се пише с и в корена (заприщя), а не с е. Окончанието за 1 л. ед.ч. е -я.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прѣкъ
Свързано с корена за „пречка“, „напреко“. Образувано с префикс „за-“ и глаголна основа, свързана с идеята за преграждане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заприщя пътя
- заприщя вратата
- заприщя реката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
