заравняне
[zɐrɐvˈnʲanɛ]
- Ударение
- заравня̀не
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-рав-ня-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заравняния
Как се пише заравняне
Грешни изписвания: заравниане, заравнйане, зъравняне, заръвняне
Думата е отглаголно съществително име. Пише се с я (променливо я), тъй като в спрежението на глагола заравням ударението пада върху гласната в наставката, а пред нея има мека съгласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:равьнъ
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'заравням'. Коренът е старобългарският 'равьнъ' (равен, гладък), с представка 'за-', указваща завършеност или насоченост на действието, и наставка '-не' за образуване на съществителни от глаголи.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заравняне на терена
- заравняне на повърхността
- грубо заравняне
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
