зарека
[zɐrɛˈka]
- Ударение
- зарека̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-ре-ка
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- зарека се
- Видова двойка
- заричам
Как се пише зарека
Грешни изписвания: заряка, за река, зърека
Глагол от I спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -а, ударението е на последната сричка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рещи
От корена 'рек-' (говоря) и представка 'за-'. Сродна с 'реч', 'пророк'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зарека се тържествено
- зарека се пред хората
Фразеологизми:
- голяма хапка лапни, голяма дума не казвай (не се заричай)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
