заробител
[zarobiˈtɛl]
заробител значение:
Какво е заробител? Лице, държава или сила, която отнема свободата на други и ги превръща в роби; човек, който поробва.
1. (пряко) Лице, държава или сила, която отнема свободата на други и ги превръща в роби; човек, който поробва.
2. (преносно) Нещо, което отнема волята, свободата на действие или независимостта на човек (напр. страст, навик, дълг).
- Ударение
- заробѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ро-би-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заробители
Примери за използване на заробител
(пряко)
- Империята влезе в историята като жесток заробител на съседните народи.
(преносно)
- Алкохолът се превърна в неговия най-страшен заробител.
Синоними на заробител
Антоними на заробител
Как се пише заробител
Грешни изписвания: зарубител, зъробител, заробйтел
Думата се пише с о в корена (от роб).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:робъ
Произлиза от глагола 'заробя' (да превърна в роб) + наставката за деятел '-тел'. Коренът 'роб' има общославянски произход (*orbъ), свързан първоначално с работа, тежък труд, сирачество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- жесток заробител
- чужд заробител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
