заруча
[zaˈrut͡ʃɐ]
заруча значение:
Какво е заруча? Започвам да издавам силен, продължителен звук (за животно – обикновено говедо или жаба); започвам да рева или квакам.
1. (пряко) Започвам да издавам силен, продължителен звук (за животно – обикновено говедо или жаба); започвам да рева или квакам.
2. (преносно) За течаща вода (река, поток) – започвам да шумя силно и буйно.
- Ударение
- зарỳча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-ру-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- заручавам
Примери за използване на заруча
(пряко)
- Бикът заруча страшно в обора, усетил опасността.
- Жабите заручаха в близкото блато веднага щом падна мрак.
(преносно)
- Потокът заруча по камъните, понесен от поройния дъжд.
Как се пише заруча
Грешни изписвания: заръча, зъруча, зароча
Думата се пише с у в корена, когато означава 'издаване на звук/рев'. Да не се бърка с 'заръча' (давам поръчка/заповед), където коренът е с ъ.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рѫчати
Произлиза от глагола 'руча' (издавам звук, рева, шумя) с представка 'за-', индикираща начало на действието. Коренът е звукоподражателен.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
