заръчение
[zɐˈrɤt͡ʃɛniɛ]
заръчение значение:
Какво е заръчение? Устно или писмено нареждане, поръчка или наставление, което се дава на някого за изпълнение.
1. (книжовно) Устно или писмено нареждане, поръчка или наставление, което се дава на някого за изпълнение.
- Ударение
- заръ̀чение
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ръ-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- заръчения
Примери за използване на заръчение
(книжовно)
- Той изпълни стриктно бащиното заръчение.
- Тръгнаха на път с важно заръчение от царя.
Как се пише заръчение
Грешни изписвания: зарачение, заръчание, зъръчение, заръченйе
Пише се с ъ в корена и окончание -ие (за среден род).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:заръчам
От глагола 'заръчам', който е съставен от 'за-' + 'ръчам' (свързано с 'река' - казвам, или 'ръка' - предавам задължение). Думата е по-книжовен или остарял вариант на 'заръка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- важно заръчение
- бащино заръчение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
