Dumite-BG – онлайн речник за българския език

заселничество

[zaˈsɛlnit͡ʃɛstvo]

заселничество значение:

Какво е заселничество? Процес на трайно настаняване и устройване на живот в ново място или държава; колонизация в малък мащаб.

1. (история) Процес на трайно настаняване и устройване на живот в ново място или държава; колонизация в малък мащаб.
2. (социология) Състоянието или качеството на това да бъдеш заселник.
Ударение
засѐлничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-сел-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
заселничества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заселничество

(история)
  • Периодът на масовото заселничество в Дивия запад е изпълнен с трудности.
  • Заселничеството по тези земи датира от XVIII век.
(социология)
  • Тяжкото заселничество кали характера на първите пионери.

Синоними на заселничество

Антоними на заселничество

Как се пише заселничество

Грешни изписвания: заселничесво, зъселничество, заселнйчество, заселничеству
Думата се пише с двойно 'н' в корена на прилагателното не се среща, но тук е от 'заселник'. Внимание: пише се -чество.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:заселник
От съществителното 'заселник' + наставка '-ство'. Коренът 'сел' е свързан със 'село', 'седя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • масово заселничество
  • българско заселничество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.