Енциклопедия на българския език

заслужено

[zɐˈsuʒɛno]
Ударение
заслу́жено
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
за-слу-же-но
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Как се пише заслужено

Думата се пише с едно 'н', тъй като е образувана от причастието 'заслужен'. В българския език двойно 'н' (нн) се пише само когато думата в м.р. ед.ч. завършва на -нен (напр. постоянен -> постоянно).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:служити
Произлиза от глагола 'заслужа', който се корени в старобългарската дума 'слуга' и 'служити'. Формирано е като наречие от миналото страдателно причастие 'заслужен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заслужено признание
  • заслужено наказание
  • заслужено място
  • заслужено внимание