заслухтя
[zɐsluˈxtʲɤ]
заслухтя значение:
Какво е заслухтя? Започвам да издавам звуци чрез носа при дишане, обикновено докато душа (мириша) нещо или търся следа.
1. (За животни) Започвам да издавам звуци чрез носа при дишане, обикновено докато душа (мириша) нещо или търся следа.
2. (Пряко) Започвам да се ослушвам напрегнато; наострям слух.
- Ударение
- заслухтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-слух-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на заслухтя
(За животни)
- Мечката спря и заслухтя тревожно към храстите.
(Пряко)
- Кучето вдигна глава и заслухтя към вратата.
Синоними на заслухтя
Как се пише заслухтя
Грешни изписвания: заслухтявам, зъслухтя, заслохтя
Думата завършва на -я в основната си форма (свършен вид). Формата с -вам (заслухтявам) би била за несвършен вид.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слух
Префикс 'за-' + 'слухтя'. Глаголът 'слухтя' е свързан със 'слух', но носи значение и за сумтене/душкане (при животни).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
