Dumite-BG – онлайн речник за българския език

заставя

[zɐˈstavʲɐ]

заставя значение:

Какво е заставя? Принуждавам някого да извърши нещо против волята си; насилвам.

1. (общо) Принуждавам някого да извърши нещо против волята си; насилвам.
Ударение
заста̀вя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-ста-вя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
заставям
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заставя

(общо)
  • Обстоятелствата го заставиха да продаде къщата.
  • Никой не може да ме застави да говоря.

Синоними на заставя

Антоними на заставя

Как се пише заставя

Грешни изписвания: заставе, зъставя, застъвя
Окончанието е (за II спрежение или свършен вид), не 'е'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ставити
От каузативния глагол 'ставити' (карам да стои), сродно със 'стоя'. Значението еволюира от 'поставям в положение' към 'принуждавам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заставя някого да
  • заставя със сила

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.