Енциклопедия на българския език

застрояване

[zɐstroˈjavɐnɛ]

застрояване значение:

Какво е застрояване? Дейността по изграждане на сгради върху определен терен; процесът на запълване на площи със строежи.

1. (Строителство) Дейността по изграждане на сгради върху определен терен; процесът на запълване на площи със строежи.
2. (Архитектура) Начинът, по който са разположени сградите в даден район (напр. ниско, високо, свързано застрояване).
Ударение
застроя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-стро-я-ва-не
Род
среден
Мн. число
застроявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на застрояване

(Строителство)
  • Планът за застрояване на квартала предизвика протести.
  • Плътното застрояване по черноморието унищожава природата.
(Архитектура)
  • В този район се допуска само ниско застрояване до три етажа.

Синоними на застрояване

Антоними на застрояване

Как се пише застрояване

Пише се с -я- и -ва- (застрояване), тъй като произлиза от несвършения вид на глагола застроявам.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:строя
Отглаголно съществително от 'застроявам' (за- + строя) + суфикс '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • подробен устроителен план за застрояване
  • плътност на застрояване
  • високо застрояване