Dumite-BG – онлайн речник за българския език

затворничество

[zaˈtvɔrnit͡ʃɛstvo]

затворничество значение:

Какво е затворничество? Състояние на човек, който е лишен от свобода и се намира в затвор; периодът на изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

1. (право/социология) Състояние на човек, който е лишен от свобода и се намира в затвор; периодът на изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
2. (преносно) Живот в изолация, откъснатост от света.
Ударение
затво̀рничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-твор-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на затворничество

(право/социология)
  • Дългите години на затворничество бяха променили характера му.
  • Романът описва тежкото затворничество на политическите дисиденти.
(преносно)
  • Тя доброволно избра своето затворничество в планинската хижа.

Антоними на затворничество

Как се пише затворничество

Грешни изписвания: затворничесво, затворничезтво, зътворничество, затвурничество, затворнйчество, затворничеству
Образувано от затворник + наставка -ество (с редуване к-ч). Пише се с 'ч'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:затвор
Произлиза от съществителното 'затворник', което е производно на 'затвор'. Коренът е праславянски *zatvoriti (затварям). Наставката '-чество' е вариант на '-ство' след основа, завършваща на 'к' (затворник -> затворничество, където 'к' преминава в 'ч').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • доживотно затворничество
  • години на затворничество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.