заточаване
[zɐtoˈtʃavɐnɛ]
заточаване значение:
Какво е заточаване? Действието по острене на режещ инструмент; правене на нещо остро чрез триене.
1. (техника) Действието по острене на режещ инструмент; правене на нещо остро чрез триене.
2. (историческо) Изпращане на някого в изгнание; заточение (по-рядка употреба като отглаголно съществително).
- Ударение
- заточа̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-то-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заточавания
Примери за използване на заточаване
(техника)
- Редовното заточаване на ножовете удължава живота им.
(историческо)
- Присъдата включваше дългогодишно заточаване на острова.
Антоними на заточаване
Как се пише заточаване
Грешни изписвания: заточуване, зъточаване, затучаване, заточъване, заточавъне
Образувано с наставката -ане за отглаголни съществителни.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:точа
Отглаголно съществително име от вторичния несвършен глагол 'заточавам' (по-рядка форма на 'заточвам').
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
