заточеница
[zɐˈtɔt͡ʃɛnit͡sɐ]
заточеница значение:
Какво е заточеница? Жена, изпратена принудително да живее в отдалечено място (обикновено като наказание от властта); изгнаница.
1. (история/право) Жена, изпратена принудително да живее в отдалечено място (обикновено като наказание от властта); изгнаница.
- Ударение
- зато̀ченица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-то-че-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- заточеници
Примери за използване на заточеница
(история/право)
- Младата заточеница копнееше за родния си край.
- В Диарбекир е имало малко заточеници жени.
Как се пише заточеница
Грешни изписвания: заточеничка, зъточеница, затученица, заточенйца
Правилната форма за женски род е със суфикс -ица, а не '-ичка', макар че в разговорната реч понякога се срещат дублети.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:заточа
От глагола 'заточа' (изпратя на заточение, в изгнание) + наставка '-ница'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
