заточеничка
[zətoˈt͡ʃɛnit͡ʃkə]
заточеничка значение:
Какво е заточеничка? Жена, която е насилствено изпратена да живее в отдалечено място като наказание; изгнаница.
1. (история/право) Жена, която е насилствено изпратена да живее в отдалечено място като наказание; изгнаница.
- Ударение
- заточѐничка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-то-че-нич-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- заточенички
Примери за използване на заточеничка
(история/право)
- Тя прекара десет години като заточеничка в Сибир.
- Съдбата на младата заточеничка трогна обществото.
Антоними на заточеничка
Как се пише заточеничка
Грешни изписвания: заточенишка, зъточеничка, затученичка, заточенйчка
Суфиксът е -ка, добавен към основата на заточеник (където к преминава в ч пред е/и, но тук словообразуването следва модела за женски род).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:заточеник
Женски род на съществителното 'заточеник', произлизащо от глагола 'заточа' (изпратя на заточение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- политическа заточеничка
- българска заточеничка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
