зафуча
[zɐfoˈt͡ʃa]
зафуча значение:
Какво е зафуча? Започвам да издавам силен, свистящ звук (обикновено за вятър, буря, виелица или машина).
1. (пряко) Започвам да издавам силен, свистящ звук (обикновено за вятър, буря, виелица или машина).
2. (преносно) Започвам да говоря или викам гневно, разпалено и бързо.
3. (разговорно) Започвам да хвърлям предмети със сила и замах (в този смисъл може да се използва транзитивно в разговорна реч).
- Ударение
- зафуча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-фу-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- зафучавам
Примери за използване на зафуча
(пряко)
- Вън зафуча силен вятър и огъна дърветата.
- Парната машина зафуча и изпусна облак пара.
(преносно)
- Тя се ядоса и зафуча срещу несправедливото решение.
- Началникът влезе и веднага зафуча срещу закъснелите служители.
(разговорно)
- Той се ядоса и зафуча чиниите през прозореца.
Синоними на зафуча
Как се пише зафуча
Грешни изписвания: зафоча, зъфуча, завуча
Глаголът е от II спрежение. В 3 л., ед.ч. минало свършено време завършва на -а (той зафуча), което съвпада с формата за 2 и 3 л. ед.ч. сегашно време, но ударението в минало време е на последната сричка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:фуча
Образувано от звукоподражателния корен 'фуч' (свързан със звука на силен вятър или бързо движение) и представка 'за-', означаваща начало на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зафуча вятър
- зафуча виелица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
