зафъфля
[zɐfɤflʲɐ]
зафъфля значение:
Какво е зафъфля? Започвам да говоря неясно, да пелтеча или да произнасям съскащите съгласни неправилно; започвам да фъфля.
1. (физиология/говор) Започвам да говоря неясно, да пелтеча или да произнасям съскащите съгласни неправилно; започвам да фъфля.
- Ударение
- зафъ̀фля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-фъф-ля
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на зафъфля
(физиология/говор)
- От притеснение той зафъфля и не можа да си каже името.
- Старецът, останал без зъби, зафъфля още по-неразбираемо.
Антоними на зафъфля
Как се пише зафъфля
Грешни изписвания: зафъфле, завъфля, зъфъфля, зафафля, зафъвля
Коренът съдържа 'ъ' (фъфля). Окончанието за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. е 'я'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:фъфля
Звукоподражателен произход (описващ шума при говор) + представка 'за-', маркираща начало на действието.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
