захвърчаване
[zɐxfɐrˈt͡ʃavɐnɛ]
захвърчаване значение:
Какво е захвърчаване? Началото на действие, при което обекти започват да летят или да се движат бързо във въздуха.
1. (пряко) Началото на действие, при което обекти започват да летят или да се движат бързо във въздуха.
- Ударение
- захвърча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-хвър-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- захвърчавания
Примери за използване на захвърчаване
(пряко)
- След изстрела последва масово захвърчаване на птици от дърветата.
- Вятърът се усили и започна захвърчаване на листа и прах.
Синоними на захвърчаване
Антоними на захвърчаване
Как се пише захвърчаване
Грешни изписвания: захвърчяване, зъхвърчаване, захварчаване, захвърчъване, захвърчавъне
Пише се с а след 'ч' (захвърчаване), съгласно правилото, че след ж, ч, ш не се пише 'я'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хвърча
От глагола 'захвърчавам' (начална форма на действие) + наставка '-не'. Коренът 'хвърч-' е общославянски, свързан с бързо движение по въздуха.
Употреба
Чести словосъчетания:
- захвърчаване на искри
- захвърчаване на перушина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
