зацаруване
[zɐt͡sɐˈruvɐnɛ]
- Ударение
- зацару̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ца-ру-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Как се пише зацаруване
Грешни изписвания: зацарване, зъцаруване, зацъруване, зацароване, зацарувъне
Думата е отглаголно съществително от зацарувам и завършва на -не.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣсарь
От съществителното 'цар' (произлизащо от латинското Caesar през старобългарски), превърнато в глагол 'царувам' с представка 'за-', означаваща начало на действието.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
