зацелуване
[zɐt͡sɛˈluvɐnɛ]
- Ударение
- зацелу̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-це-лу-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- зацелувания
- Вид
- несвършен
Как се пише зацелуване
Грешни изписвания: зацилуване, зъцелуване, зацеловане, зацелувъне
Коренът се пише с е (целувка).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣловати
От глагола 'зацелувам' (започвам да целувам или покривам с целувки). Коренът е свързан с 'цял' (здраве, пожелание за цялост).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
