зачитане
[zɐˈt͡ʃitɐnɛ]
зачитане значение:
Какво е зачитане? Проява на уважение, съобразяване с нечие мнение, права или достойнство.
1. (етика) Проява на уважение, съобразяване с нечие мнение, права или достойнство.
2. (административен/спорт) Признаване на нещо за валидно или действително.
3. (действие) Започване на четене (рядка употреба).
- Ударение
- зачѝтане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-чи-та-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на зачитане
(етика)
- Зачитането на човешките права е основен принцип.
- Взаимното зачитане е ключът към щастливия брак.
(административен/спорт)
- Съдията отмени гола, нямаше зачитане на попадението.
- Изисква се зачитане на трудовия стаж от предишната работа.
(действие)
- След зачитането на първите редове, той се унесе в историята.
Синоними на зачитане
Антоними на зачитане
Как се пише зачитане
Грешни изписвания: зачитание, зъчитане, зачйтане, зачитъне
Като отглаголно съществително завършва на -не.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зачитам
Отглаголно съществително от *зачитам*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зачитане на правата
- зачитане на мнението
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
