зачовъркване
[zɐt͡ʃoˈvɤrkvɐnɛ]
- Ударение
- зачовъ̀ркване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-чо-вър-ква-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- зачовърквания
- Вид
- несвършен
Как се пише зачовъркване
Грешни изписвания: зачувъркване, зъчовъркване, зачоваркване, зачовърквъне
Коренът се пише с о (човъркам), а следващата гласна е ъ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:човъркам
Експресивен корен, вероятно звукоподражателен, свързан с дребни движения с остър предмет.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
