зашеметяване
[zaʃɛmɛˈtʲavanɛ]
зашеметяване значение:
Какво е зашеметяване? Процесът на привеждане в състояние на безпомощност, виене на свят или загуба на съзнание (вследствие на удар, шум, силна емоция или вещество).
1. (медицина/физиология) Процесът на привеждане в състояние на безпомощност, виене на свят или загуба на съзнание (вследствие на удар, шум, силна емоция или вещество).
2. (преносно) Силно впечатляване, очароване или объркване на някого.
- Ударение
- зашеметя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ше-ме-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- зашеметявания
Примери за използване на зашеметяване
(медицина/физиология)
- При боксьора се наблюдаваше леко зашеметяване след удара.
- Зашеметяването на животните преди клане е задължително по закон.
(преносно)
- Публиката изпадна в състояние на зашеметяване от виртуозното изпълнение.
Синоними на зашеметяване
Антоними на зашеметяване
Как се пише зашеметяване
Грешни изписвания: зашиметяване, зашеметяване, зъшеметяване, зашеметявъне
Пише се с е във втората сричка (-шемет-) и с я след т.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зашеметявам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'зашеметявам' с наставка '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- електрическо зашеметяване
- временно зашеметяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
