заяждане
[zaˈjaʒdanɛ]
заяждане значение:
Какво е заяждане? Поведение, характеризиращо се с дребнавост, търсене на кусури, отправяне на заядливи забележки и провокиране на конфликт.
1. (междуличностни отношения) Поведение, характеризиращо се с дребнавост, търсене на кусури, отправяне на заядливи забележки и провокиране на конфликт.
2. (техника) Нарушение в работата на механизъм, при което движещите се части блокират или се трият затруднено.
- Ударение
- зая́ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-яж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заяждания
Примери за използване на заяждане
(междуличностни отношения)
- Непрекъснатото му заяждане с колегите създаде напрежение в офиса.
- Това не беше критика, а чисто заяждане на лична основа.
(техника)
- Поради липса на смазка се получи заяждане на буталото.
- Заяждането на бравата наложи да извикаме ключар.
Антоними на заяждане
Как се пише заяждане
Грешни изписвания: заяждани, заяждене, зъяждане, заяждъне
Думата завършва на -не, тъй като е отглаголно съществително от несвършен вид (заяждам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ям
Отглаголно съществително от 'заяждам се'. Коренът е свързан с глагола 'ям' в преносен смисъл на гризене, дразнене или зацепване на механизъм.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дребнаво заяждане
- постоянно заяждане
- заяждане на механизъм
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
