звателен
[zvaˈtɛlɛn]
звателен значение:
Какво е звателен? Който служи за зов, за обръщение. Обикновено се отнася до падеж или форма на името, с която се посочва лицето или предмета, към който се обръщаме.
1. (граматика) Който служи за зов, за обръщение. Обикновено се отнася до падеж или форма на името, с която се посочва лицето или предмета, към който се обръщаме.
- Ударение
- зва̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- зва-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- звателни
Примери за използване на звателен
(граматика)
- В българския език съществителните имена имат запазена звателна форма (напр. 'Иване', 'майко').
- Звателният падеж е един от седемте падежа в старобългарския език.
Синоними на звателен
Как се пише звателен
Грешни изписвания: звътелен
Пише се със з в началото, от корена 'зов'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зъвати
Произлиза от старобългарския глагол 'зъвати' (зова, викам). Терминът е калка на латинското 'vocativus'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- звателен падеж
- звателна форма
- звателно наклонение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
