Енциклопедия на българския език

звуко

[zvuko]

звуко значение:

Какво е звуко? Първа съставна част на сложни думи, означаваща връзка със звук, звучене или акустика.

1. (лингвистика) Първа съставна част на сложни думи, означаваща връзка със звук, звучене или акустика.
Ударение
звуко-
Част на речта
неопределима част на речта
Сричкоделение
зву-ко
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на звуко

(лингвистика)
  • звукозапис
  • звукооператор
  • звукоизолация
  • звукоподражание

Как се пише звуко

Правилното изписване е звуко-.
Грешни изписвания: звоко, звуку
Използва се само слято като част от сложна дума. Съединителната гласна е о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:звук
Съединителна форма (основа + съединителна гласна 'о') на съществителното 'звук', използвана при образуването на сложни думи.