звуко
[zvuko]
звуко значение:
Какво е звуко? Първа съставна част на сложни думи, означаваща връзка със звук, звучене или акустика.
1. (лингвистика) Първа съставна част на сложни думи, означаваща връзка със звук, звучене или акустика.
- Ударение
- звуко-
- Част на речта
- неопределима част на речта
- Сричкоделение
- зву-ко
- Род
- няма
Примери за използване на звуко
(лингвистика)
- звукозапис
- звукооператор
- звукоизолация
- звукоподражание
Как се пише звуко
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звук
Съединителна форма (основа + съединителна гласна 'о') на съществителното 'звук', използвана при образуването на сложни думи.
