звукописче
[zvukoˈpist͡ʃe]
звукописче значение:
Какво е звукописче? Кратък или незначителен откъс, съдържащ звукопис (алитерация или асонанс); малък пример за звукова хармония в текст.
1. (литература) Кратък или незначителен откъс, съдържащ звукопис (алитерация или асонанс); малък пример за звукова хармония в текст.
2. (разговорно) Кратък звуков запис или семпъл (в контекста на аудио обработка, иронично или гальовно).
- Ударение
- звукопѝсче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зву-ко-пис-че
- Род
- среден
- Мн. число
- звукописчета
Примери за използване на звукописче
(литература)
- Това четиристишие е едно красиво звукописче, което имитира шума на вълните.
(разговорно)
- Прати ми онова звукописче с гласа на птицата.
Синоними на звукописче
Как се пише звукописче
Грешни изписвания: звукописчи, звъкописче, звокописче, звукуписче, звукопйсче
Думата е умалително съществително от среден род, образувано с наставката -че. В множествено число окончанието е -та (звукописчета).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукопис
Умалителна форма на 'звукопис', образувана с наставката '-че'. Основната дума е съставна от 'звук' (старобългарски: звѫкъ) и 'пис' (от глагола 'пиша', старобългарски: писати). В литературознанието 'звукопис' означава подбор на звукове за постигане на художествено внушение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кратко звукописче
- сполучливо звукописче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
