звукопроводност
[zvukoproˈvɔdnost]
звукопроводност значение:
Какво е звукопроводност? Свойство на среда или материал да пренася звукови вълни.
1. (физика) Свойство на среда или материал да пренася звукови вълни.
2. (медицина) Способността на тъканите и костите на черепа да предават звук към вътрешното ухо.
- Ударение
- звукопрово̀дност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зву-ко-про-вод-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- звукопроводности
Примери за използване на звукопроводност
(физика)
- Металите обикновено имат по-висока звукопроводност от газовете.
- Звукопроводността на стените е проблем в жилищните блокове.
(медицина)
- Нарушената костна звукопроводност може да е симптом на заболяване.
Синоними на звукопроводност
Антоними на звукопроводност
Как се пише звукопроводност
Грешни изписвания: звуко проводимост, звукопроводимост, звокопроводност, звукупроводност, звукопруводност, звукопровудност, звукопроводнуст
Пише се слято като сложна дума със съединителна гласна о. Правилната форма е с наставка -водност (от водя/проводя), въпреки че често се бърка с проводимост.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звук + проводя
Терминологично словообразуване от съществителното 'звук' и основата на глагола 'проводя' (провеждам) с наставка за качество '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- въздушна звукопроводност
- костна звукопроводност
- коефициент на звукопроводност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
