звукотехника
[zvukotɛˈxnikɐ]
звукотехника значение:
Какво е звукотехника? Отрасъл на техниката, който се занимава със записването, обработката, пренасянето и възпроизвеждането на звука.
1. (техника) Отрасъл на техниката, който се занимава със записването, обработката, пренасянето и възпроизвеждането на звука.
2. (събирателно) Съвкупност от апаратура и съоръжения за работа със звук.
- Ударение
- звукоте'хника
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зву-ко-тех-ни-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- звукотехники (рядко, за видове)
Примери за използване на звукотехника
(техника)
- Той учи звукотехника в университета.
- Напредъкът в цифровата звукотехника промени музикалната индустрия.
(събирателно)
- Студиото е оборудвано с модерна звукотехника.
Синоними на звукотехника
Как се пише звукотехника
Грешни изписвания: звукутехника, звокотехника, звукотехнйка
Сложната дума се пише слято със съединителна гласна о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звук + техника
Сложна дума, съставена от основите на 'звук' и 'техника', свързани със съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кино и звукотехника
- студийна звукотехника
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
