Dumite-BG – онлайн речник за българския език

зеещ

[ˈzɛɛʃt]

зеещ значение:

Какво е зеещ? Който е широко отворен, разтворен (обикновено за отвор, рана, пропаст).

1. (пряко) Който е широко отворен, разтворен (обикновено за отвор, рана, пропаст).
2. (преносно) Който създава усещане за празнота или липса.
Ударение
зѐещ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
зе-ещ
Род
мъжки
Мн. число
зеещи
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зеещ

(пряко)
  • Пред тях се разкри страшна, зееща пропаст.
  • Лекарят проми зеещата рана на крака му.
(преносно)
  • След като изнесоха мебелите, в стаята остана само зееща празнота.

Антоними на зеещ

Как се пише зеещ

Грешни изписвания: зейещ, зеящ
Образува се от основата на глагола в сегашно време (зе-я) + наставката -ещ за сегашно деятелно причастие.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:зея
Сегашно деятелно причастие от глагола 'зея'. Коренът е със старобългарски произход (*zija), сродна с 'зимам' (отварям се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зееща пропаст
  • зееща рана
  • зееща дупка
  • зееща врата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.