зея
[ˈzɛjɐ]
зея значение:
Какво е зея? Стоя широко отворен (за отвор, врата, пропаст, рана и др.).
1. (пряко) Стоя широко отворен (за отвор, врата, пропаст, рана и др.).
2. (разговорно) Стоя с отворена уста (от почуда, разсеяност или глупост); блея.
3. (преносно) Празен съм, пуст съм (за пространство).
- Ударение
- зе'я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- зе-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
Примери за използване на зея
(пряко)
- Вратата на старата къща зееше срещу вятъра.
- Пред краката им зееше дълбока пропаст.
- Раната на ръката му зееше ужасно.
(разговорно)
- Не зей, ами слушай какво ти говорят!
- Децата зееха насреща му, слушайки приказката.
(преносно)
- Площадът зееше празен в следобедната жега.
Синоними на зея
- отворен съм, зина, чернея, блея, зяпам, гледам умно, пустея
Антоними на зея
Как се пише зея
Грешни изписвания: зейа
Глаголът е от I спрежение. В 3 л. мн. ч. формата е зеят, а не зеят (тъй като е 'я' глагол, но след гласна).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зѣяти
От старобългарския глагол 'зѣяти', сродно със 'зина'. Коренът е свързан с индоевропейското *g'hē- (отворен, празен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- зееща пропаст
- зееща рана
- вратата зее
Фразеологизми:
- зея от глад
- зея като риба на сухо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
