златя
[zlɐˈtʲa]
златя значение:
Какво е златя? Правя нещо да изглежда златно на цвят; оцветявам в златисто (обикновено за светлина, слънце).
1. (поетично) Правя нещо да изглежда златно на цвят; оцветявам в златисто (обикновено за светлина, слънце).
2. (техника) Покривам повърхност с тънък слой злато.
- Ударение
- златя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- зла-тя
- Род
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- позлатя
Примери за използване на златя
(поетично)
- Есенното слънце злати листата на дърветата.
- Залезът златеше спокойните води на езерото.
(техника)
- Майсторът злати кубетата на църквата.
Синоними на златя
Антоними на златя
Как се пише златя
Грешни изписвания: злата, злътя
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -я, а не -а, тъй като е след мека съгласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:злато
Произлиза от съществителното 'злато'. Сродна с общославянската форма *zolto.
Употреба
Чести словосъчетания:
- слънцето злати
- златя кубета
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
