Dumite-BG – онлайн речник за българския език

зло

[zɫɔ]

зло значение:

Какво е зло? Всичко, което е нравствено осъдително, вредно и противоречи на доброто; причиняване на вреда или страдание.

1. (етика) Всичко, което е нравствено осъдително, вредно и противоречи на доброто; причиняване на вреда или страдание.
2. (битово) Беда, нещастие, неприятност.
3. (наречие) По лош, злобен начин (употребява се като наречие: гледам зло).
Ударение
зло'
Част на речта
съществително име, наречие
Сричкоделение
зло
Род
среден
Мн. число
злини (за конкретни постъпки) / злина (абстр.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зло

(етика)
  • Борбата между доброто и злото е вечна тема в изкуството.
  • Той не е способен да стори зло на никого.
(битово)
  • Злото никога не идва само.
  • Най-малкото зло в тази ситуация е да си тръгнем.
(наречие)
  • Кучето изръмжа зло срещу непознатия.

Как се пише зло

Думата се пише с о в края, тъй като е съществително от среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зъло
От праславянското *zъlo. Коренът е сроден с литовското 'žalus' (опасен, вреден). Първоначално значение 'крив, неправ, фалшив'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • необходимо зло
  • върша зло
  • коренът на злото
Фразеологизми:
  • зло да го забрави
  • от трън, та на глог (от зло, на по-зло)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.