злоблив
[zloˈblif]
злоблив значение:
Какво е злоблив? Който изпитва или таи злоба; който е изпълнен с недоброжелателност и желание да навреди или обиди другите.
1. (пряко) Който изпитва или таи злоба; който е изпълнен с недоброжелателност и желание да навреди или обиди другите.
2. (преносно) Който изразява злоба или ехидност (за поглед, усмивка, думи и др.).
- Ударение
- злоблѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- зло-блив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- злобливи
Примери за използване на злоблив
(пряко)
- Той беше злоблив старец, който не пропускаше възможност да се скара със съседите.
- Злоблив характер.
(преносно)
- Тя хвърли злоблив поглед към съперницата си.
- В статията се долавяше злоблив подтекст.
Антоними на злоблив
Как се пише злоблив
Грешни изписвания: злоблев, злублив, злоблйв
Проверка на правописа за променливото я или грешки а/ъ, о/у се прави чрез сродни думи. В случая коренът е злоба (пише се с 'о').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:злоба
Произлиза от съществителното „злоба“, което има общославянски корен (старобълг. злоба). Наставката „-лив“ указва склонност или качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- злоблив език
- злоблив смях
- злоблива забележка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
