злополучие
[zlopoˈlutʃiɛ]
злополучие значение:
Какво е злополучие? Нещастно събитие, беда или поредица от несполуки; липса на късмет.
1. (пряко) Нещастно събитие, беда или поредица от несполуки; липса на късмет.
- Ударение
- злополу'чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зло-по-лу-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- злополучия
Примери за използване на злополучие
(пряко)
- Цялото пътуване беше низ от злополучия.
- За голямо наше злополучие, времето се развали точно преди празника.
Синоними на злополучие
Антоними на злополучие
Как се пише злополучие
Грешни изписвания: злополуче, злуполучие, злопулучие, злополочие, злополучйе
Пише се слято като сложна дума. Завършва на -ие.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зло + полука
Съставена от 'зло' и 'полука' (сполука, късмет), аналогично на 'благополучие', но с отрицателно значение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голямо злополучие
- за общо злополучие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
