Dumite-BG – онлайн речник за българския език

злоречие

[zlorɛˈt͡ʃiɛ]

злоречие значение:

Какво е злоречие? Говорене на лоши неща за някого; клеветничество, хула, злословие.

1. (книжовно) Говорене на лоши неща за някого; клеветничество, хула, злословие.
Ударение
злоре'чие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зло-ре-чи-е
Род
среден
Мн. число
злоречия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на злоречие

(книжовно)
  • Неговото злоречие му спечели много врагове в службата.
  • Тя се пазеше от човешкото злоречие и завист.

Синоними на злоречие

Антоними на злоречие

Как се пише злоречие

Грешни изписвания: злоречие, злоречйе, злуречие

Думата е сложна съставна. Пише се слято. Завършва на -ие, характерно за отвлечени съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зъло + рѣчь
Сложна дума, съставена от основите на 'зло' (лошо) и 'реч' (говорене). Вероятно калка от гръцкото 'kakologia'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.