злосторничество
[zlosˈtɔrnit͡ʃɛstvo]
злосторничество значение:
Какво е злосторничество? Извършване на злини, пакости или вредителни действия; самото вредителско действие.
1. (книжовно) Извършване на злини, пакости или вредителни действия; самото вредителско действие.
- Ударение
- злосто'рничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зло-стор-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- злосторничества
Примери за използване на злосторничество
(книжовно)
- Полицията разследва поредното злосторничество в квартала.
- Тяхното поведение граничи със злосторничество.
Синоними на злосторничество
Антоними на злосторничество
Как се пише злосторничество
Грешни изписвания: злосторничесво, злосторничезтво, злусторничество, злостурничество, злосторнйчество, злосторничеству
Буквосъчетанието е '-чество'. Пише се слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зло + сторя
Образувано от 'злосторник' (който прави зло) + наставката за абстрактни съществителни '-чество'. Корените са 'зло' и 'сторя' (правя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дребно злосторничество
- акт на злосторничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
